Низомиддин Мадраҳимнинг “Кўнгил кенгликлари” тўпламини ўқидим.
Яхши сатрлари бор экан:
Бу ҳаёт мисоли кўрик- танловдир,
Тириклар ичида ўлик танловдир.
Ҳамма ғалабага тиккан кўзини,
Танловнинг биргина шарти – алдовдир.
Ёхуд:
Қиличларнинг ўрнига
Тилни ўйнатмоқдамиз…
Ва ё:
Қорни оч одамга нон ширин,
Ва қорни тўқ юрган он ширин.
Жон деб рост гапирар эдим-у,
Жон ширин, оғайни, жон ширин.
***
Лекин шеърда ҳеч қўрқмасдан рост гапиравериш керак, менимча.
“Дединг” сарлавҳали шеърнинг (Chat сайқаллаган) инглизча таржимаси:
Oh, misguided soul, in error’s thrall,
You claim a bog’s a lofty rise,
And equate slavery to regal hall,
Twist villains into knights’ disguise.
Evil, to your eyes, wears genius’ guise,
A slave to God, you see as divine,
In precious falsehood, your heart complies,
Mistake for truth, in every line.
Misguided, you label Hamza untrue,
Oh, blinded mind, with sight so dim,
In ignorance, you misconstrue,
The truths within, so pure and prim.
